Въпроси и отговори
Отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с проекта "Грънчарица"
Начало Въпроси и отговори
Въпросът с подземните води и изобщо за влиянието на проекта върху водните тела в региона е от огромна важност и затова ще отговорим възможно най-подробно.
Да започнем с въпроса за минералните води на Велинград. Те идват от две подземни водни тела, разположени съответно на повече от десет и на повече от двадесет километра от находището. Между тези две водни тела и река Грънчарица няма никаква връзка. По отношение на подземните води, районът на площадка „Грънчарица – център“ е разположен в най-западната част на територията на Басейнова дирекция – Пловдив, в близост до границата със Западнобеломорския район с център Благоевград. В същото време подземните водни тела, от които Велинград черпи славата си на балнеологичен център, са разположени югоизточно от Велинград. Проучванията на геолого-структурната ситуация показват, че не съществува регионална разломна структура от Грънчарица в посока Югозапад – Североизток, която евентуално да повлияе върху подземните водни потоци. Съществува една широко разпространена заблуда, че всички подземни води си взаимодействат, но това не е така – въпросните водни тела са напълно различни не само като качества, но и като произход и са напълно самостоятелни. Като прибавим факта, че скалната маса в района на площадката на Грънчарица център се отличава с необичайно голяма плътност, става ясно, че липсват условия за филтрация на води от мината по посока Велинград.
От друга страна притесненията, че проектът ще въздейства върху качествата на река Грънчарица и оттам – върху потенциалните вододайни зони по поречието й, са също необосновани. Районът на река Грънчарица не е вододайна зона. От река Грънчарица не се снабдява с вода нито едно селище. Да, съществува деривация от река Грънчарица към язовир Батак. След тази деривация река Грънчарица почти пресъхва. Въпросът, който се задава е: ако се стигне до заустване на води от мината в река Грънчарица, няма ли това да замърси язовир Батак? Преди всичко, трябва да се подчертае, че проектът е разработен така, че всички отработени води да се връщат обратно в производството. Тоест, ако има заустване, то ще е пренебрежимо малко. На второ място е важно да се знае, че ако има такова заустване, то ще става след бента на водохващането за СД „Бистришка”. И на трето място – всички води, които евентуално ще излизат от рудника към природата, ще минават през последно поколение пречиствателна станция и по чистота ще имат качествата на питейна вода.
Няма ли огромният трафик на камиони, натоварени с руда от Грънчарица към Елшица да блокират републиканската пътна мрежа и да създадат условия за замърсяване на въздуха, увеличаване на шума и условия за пътно-транспортни произшествия?
Екипът, разработил ДОВОС на проекта, отчита, че транспортирането на натрошената руда е едно от най-съществените предизвикателства пред него. Анализирани са всички възможни варианти и е отчетен фактът, че регионът е наситен с туристически обекти, които трябва да бъдат избягвани. Като най-добър е посочен вариантът да се използва комбинирана транспортна схема. До изпълнението на новия проект за обходен път на Велинград ще се използват паралелно три транспортни трасета. Временно ще се ползва и съществуващият обходен път, преминаващ през индустриалната зона на града, който е достатъчно отдалечен от жилищните зони и зоните за туризъм и отдих в града. За да се намали допълнително въздействието от трафика, до изграждането на обходния път ще се работи с намалена бройка курсове на самосвалите. При така предложената схема, през един маршрут ще минават по два заедно движещи се самосвала или самосвал с ремарке по веднъж на час и половина. Една от мерките за минимизирането на въздействието върху околната среда е използването на транспортна техника, покриваща най-високите емисионни стандарти. За сравнение ще посочим, че продукцията от дърводобива, характерен за района, се извозва от години от същите тежки машини по същите маршрути.
Поставя ли проектът в опасност съществуващите на територията на концесионната площ археологически и културни ценности?
Докладът по ОВОС потвърждава, че в землищата на населените места, разположени в района на рудника, има голям брой археологически недвижими културни ценности и приема възможността да бъдат открити нерегистрирани до момента археологически паметници. Затова инвеститорът е изразил готовност да окаже необходимото съдействие за провеждане на допълнителни теренни проучвания, както и да съдейства за спасителни археологически разкопки, ако такива се наложат. Тъй като обхватът на въздействие от проекта върху повърхността е силно ограничен и се отнася единствено до района на промишлената площадка, няма опасност да бъдат засегнати съществуващите паметници.
Има ли опасност рудодобивът да засегне пчеларството и да доведе до наличие на тежки метали в меда?
Тъй като цялата дейност, включително трошенето и смилането на рудата, ще се извършва подземно, няма откъде да възникне въздействие върху пчеларството в региона. Това заключение в Доклада по ОВОС е било потвърдено пред представители на Националния браншови пчеларски съюз, който е пълноправен член на Световната пчеларска асоциация. Във връзка с настоящото инвестиционно предложение те са се обърнали с молба за информация и съвет към Австрийския пчеларски съюз, за да разберат как се отразява действащата мина Митерзил на пчелите и меда в района на находището. Отговорът е бил, че категорично не се забелязва промяна в качеството на меда.
Възможно ли е взривните дейности и прокопаването на галерии в подземния рудник да предизвика земетресение?
Векове добивна дейност на човечеството са доказали, че мините не могат да предизвикват земетресения. Епицентровете на земетресенията са дълбоко в земната кора. Движенията на части от земната повърхност са резултат от размествания на огромни плочи от земната кора. Така че не може да се прави връзка между контролирани взривове на минимална дълбочина и със сила несъпоставима със силите, предизвикващи земетръс. В същото време, не е установена обратна зависимост – а именно земетресения да водят до поражения върху подземния добив. В допълнение трябва да добавим, че скалният масив в региона е с изключително висока плътност и изключителна якост. В самите рудници и галерии се предвижда да се изгради система от желязо-бетонни укрепления. Инвестиционното предложение предвижда и последващо запълнение на прокопаните рудници след като бъде иззета богатата на волфрам руда.
Радиоактивен ли е волфрамът?
Категорично не. Волфрамът е елемент, който се използва много активно във всекидневието, включително в здравеопазването, така че липсата му на радиоактивност е очевидна. Ако въпросът ви всъщност се отнася до това има ли наличие на уран в рудата в находище Грънчарица, отговорът е също категорично не. Проби от рудата са изследвани в акредитирани лаборатории в България и Австрия и резултатите за наличие на уран са неоспоримо отрицателни.
По какви причини са спрени геоложките проучвания през миналия век?
Проучвания през миналия век са правени дълго време – на различни периоди от 1920 до 2008 г. Дейностите по находище „Грънчарица“ прекъсват след 1990 г., когато започва радикално преструктуриране на промишлеността в страната. Рязко спадат инвестициите в минната и металургичната промишленост. В тези години липсват уточнени правила за приватизация и концесионно право, съответстващи на пазарната икономика. В крайна сметка провалената планова икономика и липсата на инвестиции фалират разработката на находището.
Друга причина са използваните методи за проучване, установяващи контура на находището и състава на волфрамовата руда. Характеристиките на находището са прецизирани по съвременни методи през 2003 г. от КЦМ 2000 Груп. Геологопроучвателни работи са извършвани в периода 2003 -2006 г.. Те приключват с представяне на Геоложки доклад и с решение за утвърждаване на запаси и ресурси от волфрам съдържащи руди, които се различават от старите проучвания.
Новата концепция за разработка на находището е в съответствие с най-добрите налични към настоящия момент техники, щадящи околната среда и здравето.
По време на обществените обсъждания на ДОВОС бяха изказани мнения, че предишни изследвания на БАН са довели до спиране на всички действия по проучване и добив на волфрамова руда. Вярно ли е това?
Не е вярно, че БАН са спрели усвояването на запасите по екологични причини. Цитираните изследвания не са причината за спиране на проучванията, още повече, че те са извършени без никаква методология и в период, в който „процедурата ОВОС“ е извън лексиката и познанията в българския език. Извън логиката са твърденията, че добивът е спиран поради каквато и да е причина, тъй като на практика никога не е започвал. До момента добив от находището не е извършван, включително и в края на 70-те години, откогато е въпросното изследване на БАН.
Към настоящия момент в България цялото действащо законодателство за съвременните изисквания за оценка на въздействието върху околната среда, е синхронизирано с това на Европейския съюз. При изработването на концепцията на проекта инвеститорът се е ръководел от най-модерните и добри практики.
Често се чува твърдението, че „никъде по света“ подобен минен проект не съществува в близост до курорти и че добивът на волфрам ще застраши развитието на туризма в региона на Велинград. Така ли е?
Примерите за аналогични рудници до известни европейски курорти не са малко – Португалия, Великобритания, Австрия. В проект „Грънчарица – център“ са заложени добрите практики и технологии, реализирани в рудник Митерзил, който е на около 30 км. от австрийския курорт Китцбюел, и то в национален парк. Авторитетът и посещаемостта на този курорт са извън съмнение.
Като български инвеститор, който от години работи в различни региони на страната, фирмите от КЦМ 2000 Груп нееднократно са доказали своята социална отговорност и грижа към околната среда. Бъдещето на Велинград като утвърден балнеологичен и СПА център с национална и световна известност по никакъв начин няма да бъде повлияно от разработването на находище „Грънчарица – център“. В Доклада по ОВОС е отделено специално внимание на този въпрос и са дадени редица доказателства, че добивът ще е изцяло екологосъобразен. Мината няма да накърни значимостта и авторитета на града като туристическа дестинация, тъй като се намира на 18 км. от Велинград.
За съжаление, конфронтацията и противопоставянето на различни сектори често се подхранва от манипулации и неистини, които действително биха могли да навредят на имиджа на туризма. Практиката в развитите страни в Европа залага на друг принцип – те отдавна са доказали, че именно чрез симбиозата на различни дейности и икономически отрасли се постига висок стандарт и растеж
Възможно ли е заради мината да се загубят работни места в туризма?
Не, мината не е в конфликт с туризма и подобна теза е психологическо упражнение без никакви доказателства. Напротив, функционирането на мината ще намали безработицата в региона. Освен преките работни места по време на строителството и експлоатацията, обектът ще създаде и много непреките работни места в съпътстващи дейности.
Проектът ще даде шанс на много млади хора от региона да останат и да се развиват професионално в близост до родните си места. Предвижда се в периода на подготвителните работи и строежа, инвеститорът да осигури на местни младежи възможността да получат образование в училища за средно-специално обучение и във висшите учебни заведения. Така проектът ще разчита на младите от региона като на бъдещи специалисти – електротехници, механици, електроинженери, еколози и др.
Една от най-често повтаряните критики срещу проекта е, че е в противоречие със стратегията за развитие на община Велинград до 2020 г. и в частност на мащабния ски проект „Сютка“.
„Сютка“ е на 20 км по въздушен път от мястото на площадката на мината. Строителството и експлоатацията на рудника не предполагат конфликт със стратегическите цели на общината.
Вярно ли е, че в района на „Грънчарица – център“ са предвидени екопътеки, които няма да се реализират заради мината?
При направените проучвания в процеса на изготвяне на ДОВОС авторите не са открили карти, текстови или снимков материал, маркиращ екопътеки. Въпреки това, ако такива планове има, те едва ли биха били възпрепятствани от реализацията на проекта, тъй като наземната част от него ще заема малка площ. Промишлената площадка, която ще бъде под контрол /оградена/ представлява 3.1% от концесионната площ на цялото находище „Грънчарица“ /560.3 ha/, съответно 5.8% от концесионната площ на „Грънчарица – център“ /303 ha/.
Има притеснения, че добивът на руда в близост до река Грънчарица ще влоши качеството на питейната вода за целия регион.
Река Грънчарица не е източник на ползване на питейни води.
Работата на рудника няма да се отрази на качеството на водите й, защото въпреки че не е вододайна, е предвидена пречиствателна станция за руднични води.
Притесненията за качеството на водата произтичат най-вече от неразбиране на факта, че на обекта няма да има флотационна фабрика и хвостохранилище. Рудата ще бъде добивана, но не и обработвана на място. „Площадката за отпадъци“ се предвижда да бъде само едно насипище за инертна скална маса (късове скали) и едно депо не за отпадъци, а за хумус.
Изследванията показват, че тези скали в контакт с водата придобиват силно кисел характер (сулфидна сяра под 0.1%). Независимо от това, в проекта се предвиждат специални мерки за съхранението й – дренажна система и карбонатен екран в основата на депото, както и своевременна техническа и биологическа рекултивация.
Предвижда се и повторното използване на пречистените води в рудника за технологични цели.